Защо въздухът през последните дни е толкова запрашен?

(От Христо Чипилски, Graduate Research Assistant, University of Oklahoma и
Nicolas Bellouin, Associate Professor in Climate Processes, University of Reading)

Намалената видимост над България през последните дни събуди интерес у мен, подтиквайки ме да дискутирам причините за създалата се обстановка с професора ми по сателитна метеорология и радари - Николас Белуин (Nicolas Bellouin). Учудващото при тази обстановка е, че задържащият слой с увеличено количество прахови частици не идва от Северна Африка. Той е пряко следствие от засушливото време в Източна Европа.  Нека да видим защо! 

Фигурата    по-долу    показва    актуалната    обстановка    от    31    август,    видяна    чрез приложението Worldview. На картата съм насложил два слоя данни. В синьо е оцветена аерозолната оптична дебелина. Това е величина, която показва каква част от слънчевата радиация бива погълната или разсеяна, преди да достигне земната повърхност. Данните идват до нас благодарение на инструмента MODIS (MODerate resolution Imaging Spectroradiometer), който e на борда на два полярни сателита - Terra и Aqua. Скалата на оптичната дебелина варира от 0 до 1. В горната граница на тази величина слънчевата радиация, достигнала земната повърхност, не е пряка. Важно е да се отбележи обаче, че оптична дебелина равна на 1 не означава, че навън е тъмно като в рог, а че радиацията в горната част на атмосферата е погълната/разсеяна на 100%. При стойности близки до 1 видимостта ще бъде толкова намалена, че очертанията на слънцето почти няма да се виждат. От друга страна при оптични дебелини по-ниски от 0.1 небето е ясно и видимостта е максимална. 

От  фигурата  по-горе  виждаме,  че  оптичната  дебелина  в  цяла  Източна  Европа  е повишена – в отделни региони сателитите отчитат над 0.7. Това означава, че концентрацията на фини прахови частици е голяма и видимостта е силно намалена. Интересното в случая е, че специализираните RGB канали като Dust или Volcanic Ash не дават никакви индикации за нивото на замърсеност. Това е така, защото размерите на праховите частици са значително по-малки от така наречените минерални аерозоли, които се образуват от почвени минерали. Минералните аерозоли имат по-голям радиус и    създадат    градиенти    в    полето    на температурата  на    излъчване  (brightness temperature), която стои в основата на горепосочените RGB канали.  

И   накрая   идва   въпросът,   защо   въздухът   в   България   е   толкова   замърсен.   Според мнението на професора ми една от причините за тази запрашеност над Източна Европа е големият брой пожари. Последните са отбелязани с червени точки на картата по- горе и съответстват много добре на местата със запрашена атмосфера. Силното слънчево греене и съпътстващия процес на фотолитично преобразуване на газове в твърди частици са допълнителен фактор за наситените стойности на оптичната дебелина над нас през последните дни. Колкото и безобидни да изглеждат, фините прахови частици представляват потенциален риск за здравето на хората, така че тяхното влияние не бива да се подценява. Добрата новина е, че през следващите дни небето ще започне да се изчиства с идването на студен фронт от запад-северозапад.