Защо ще вали сняг в Северна България на 29 ноември?

Навярно много от вас очакват с нетърпение снеговалежите над България на 29 ноември. Това ще е една от първите по-сериозни снежни обстановки за зимния сезон. В този коментар искам да обърна внимание на един интересен метеорологичен феномен, който ще доведе до валежите в Северна България. Той се нарича орографска оклюзия и бих казал, че много малко места по света стават свидетели на изразени валежни количества от такъв характер.

На 28-ми над България ще започне преминаването на студен атмосферен фронт от север-северозапад. Обикновето такива фронтове не са богати на влага и водят до оскъдни валежи от сняг през зимното полугодие. Но много от текущите числени модели настояват, че на много места в Северна България ще има небренебрижими количества сняг (тоест повече, отколкото би се очаквало да вали по самия фронт). Защо е така?

Причината за снеговалежите е малко по-нетрадиционна - Карпатската планинска верига. В този пост прилагам карта от сайта http://wxcharts.eu, която показва обновлението на американския модел GFS то 06 UTC на днешния ден (27 ноември). Вижда се, че в края на 28-ми ноември и началото на 29-ти ноември северозападният вятър на северозапад от Карпатите се разделя на два клона, маркирани със светлосин цвят. Няма да навлизам в дълбоки теоритични обяснения, но причината за това се крие в стабилната стратификация на атмосферата. В условия на нестабилна атмосфера въздухът щеше да се издигне над планината и да образува конвективни облаци. Обикновено динамичните метеоролози използват числото на Фройд, за да определят дали поток с определени параметри (скорост на вятъра, честота на Брунт-Вайсала и прочее) ще успее да премине планинско препятствие с височина H. В текущото обновление на GFS може да догатнем, че условията възпрепятвстват потока да премине над Карпатите и този поток е принуден заобиколи планинското препятствие. Двата клона се засрещат в подветрените южни склонове на Карпатите, където образуват конвергентна зона (зона със засрещащи се потоци).

Официалното име на процеса в българските метеорологични учебници е орографска оклюзия. Един от сигурните признаци за наличието на орографска оклюзия е типичното огъване на изобарите в областта на оклюзията - образува се плитка барична долина (маркирана с лилав цвят на картинката).

Конвергенцията по протежението на орографската оклюзия води до вертикални движения, образуване на облаци и впоследствие валежи от сняг. Този феномен можем да оприличим на поведението на потока при преминаването му през цилиндър - в предната част на цилиндъра се образува инфлексна точка, в която скоростта е нулева и оттам потокът се разделя на два клона, които се съединяват в задната част на цилиндъра. Голяма част от динамиката на потокоразделянето може да се обоснове с теоремите на Бернули, които описват енергийния баланс на флуид с пренебрижимо малък вискозитет.

И в заключение само искам да спомена, че точността на прогнозите за 29-ти ноември до голяма степен зависи от това как числените модели представят структурата и положението на засрещащите се потоци. Това е основната неизвестна към момента, но в следващите часове нещата ще се изяснят напълно.

Поздрави от Норман, Оклахома, където зимата също започва да напомня за себе си!

Христо Чипилски,
Научен асистент в Националния метеорологичен център на САЩ, Норман, Оклахома