Storm chasing или преживяванията на един българин в “Алеята на торнадата”

След като разбрах, че Христо вече е направил първите си преследвания на бури, така, както сме виждали по онлайн излъчванията и най-вече по поредицата на канала Дискавъри "Преследвачи на бури", веднага си казах, че трябва да изкопча от него разказ за всичко това. Ето го и него, без никаква моя намеса. Всичко написано специално за Блога за бури и екстремно време и неговите читатели.

-  -  -

Казвам се Христо Чипилски, на 22, и съм трети курс студент по метеорология и климат в University of Reading, UK.  Изминалата академична година беше много специална за мен, защото имах невероятната възможност да проведа обменна програма в University of Oklahoma, Norman, чийто департамент по метеорология е един от водещите в света. В тази статия бих искал накратко да опиша част преживяванията ми, свързани с преследването на конвективни бури в тази част на света, неслучайно известна под името “Tornado Alley”.

  

Вълненията около началото на сезона

В синхрон с мразовитото време в източните части на САЩ, зимният сезон в Оклахома се оказа доста студен и сух. Първият сняг падна през месец ноември и превърна Норман в ледена пързалка. Заради ектремното време и транспортния хаос, лекциите ни бяха отменени за един ден. Краткото затопляне на времето след тази обстановка беше последвано от още няколко снеговалежа и ниски температури, преди окончателното идване на пролетта през месец март. Невероятният контраст между въздушните маси на север и юг само изчакаше подходящия момент, за да донесе първите сериозни бури за сезона. В National Weather Center вече вървеше трескава подготовка, включваща тестването на оперативните числени модели и изработването на нови софтуерни продукти, които да помогнат на метеоролозите в Storm Prediction Center (SPC) за издаването, колкото се може по-точни конвективни прогнози.

Натрупаният опит от първите бури за сезона

На 25 март 2015 се образуваха първите по-забележителни бури в Оклахома. SPC издадоха Moderate риск за градушка и силни ветрове в нашия регион. Непосредствено преди обстановката започна оживено следене на моделите и анализ на метеорологичните условия. След пълноценна дискусия с по-опитните от нас американски студенти, решихме да се прицелим в така наречената “суха линия” (dryline) вместо към студения фронт, както първоначално бяхме замислили. Много от хората се опасяваха, че бурите в североизточните части на щата, намиращи се в челната част на студения фронт, ще бъдат възпрепятствани от нахлуващия студен въздух. Освен това мнозинството числени модели прогнозираше бърза трансформация на изолираните супреклетки в мезомащабна конвективна система, което нямаше да ни даде нужното време за пълноценно преследване. Така, доверявайки се на съвета от другите, се съгласихме да се насочим южно от Норман.            

Първият chase започна около обяд. Небето беше вече покрито с маматуси - ясен знак за развиващата се внушителната конвекция. 

За съжаление лошото покритие на телефонните оператори ни накара да се отбием до най-близкия McDonalds и да проверим текущото състояние на атмосферата с помощта на безплатно предлагания от тях wi-fi. Тъй като все още нямаше ясни знаци за нещо впечатляващо в непосредствена близост до нас, решихме да изчакаме известно време. След това започнахме да обикаляме безцелно в региона около нас с надеждата, че някои от по-малките купести облаци ще пробият така наречения CAP (слоят със стабилна стратификация над конвективния планетарен граничен слой) и ще прерастнат в суперклетки. В далечината се появиха първите наковални от няколко далечни бури. Но слабият мобилен сигнал ни накара да отидем в още един McDonalds и да се възползваме от тяхната интернет връзка. Още при влизането ни в заведението, бяхме заварени от телевизионни репортажи, показващи на живо торнадото в Тулса - един от големите градове в Оклахома. На радара ясно се виждаше типичната диполна структура в полето на вятъра, подсказваща за наличието на добре изразен мезоциклон. В този момент осъзнахме, колко сме далече от основните процеси, и че сме взели грешното решение, да не се доверим на собствената си интуиция. Контрастът в точките на оросяване от двете страни на сухата линия не се оказа достатъчен да подтикне развитието на малките купести облаци в нещо по-мащабно. За разлика от това, конвективните клетки в североизточните части имаха достатъчно време да се сдобият с достатъчно ротация, преди студеният фронт да унищожи захранващите ги с енергия възходящи потоци.  Но разочарованието ни се удвои, когато чухме за наличието на фуниевидния облак в Moore. Много от колегите, които останаха в Norman, ни казаха, че са имали невероятна гледка от последния етаж на NWC. Въпреки неблагоприятното развитие на нещата, до края на деня бяхме възнаградени с няколко хубави гледки, включващи приближаването на суперклетка с висока концентрация на град и "стенен" облак (wall cloud).

Първият chase ни научи, колко е важно да се доверяваш на собствената си преценка за развитието на времето, защото понякога и най-добрите специалисти правят грешки. Може би имахме късмета да останем далече от епицентъра на събитията, тъй като не разполагахме с пълната екипировка, нужна за преследване на бури. Торнадото в Тулса беше rain-wrapped - или скрито в дъждовните завеси на бурята. Липсата на радарна информация при такива явления може да се окаже животозастрашаваща. Именно този тип торнада доведе до смъртта на няколко известни преследвачи на бури в близост до El Reno през 2013. Първото ни приключение остави място за размисъл и анализ на развилата се ситуация. Независимо от грешките, които направихме през този ден, всички бяхме оптимистично настроени за предстоящия сезон. В добавка към останалите трудности, трябваше да се преборим и с тежката изпитна сесия, очакваща ни в края на академичната година. 

Втората сериозна обстановка за сезона беше на 8 април. SPC вече беше издал своите прогнози и очакваше основната зона на активност да бъде в югоизточните части на щата Канзас. Неблагоприятната академична програма през този ден не ми даде възможност да се присъединя към chase-a на английските ми колеги. Те бяха принудени да отпътуват рано заради голямото разстояние до зоната с най-висок риск. Аз търпеливо изчаках свършването на последната ми лекция по Планетарен граничен слой в 1:50 pm и се надявах, че някой от съкурсниците ми по този предмет ще има желание да преследва бури с мен. За мое голямо щастие двама от американските ми колеги - Тим и Грег, бяха в пълна бойна готовност и имаха едно свободно място в колата си.

Денят не започна обещаващо. Сутрешната конвекция беше повече от очакванията на моделите и остави плътен облачен слой в централните части на Оклахома, под който температурите бяха доста по-ниски от останалите части на щата. След като разгледахме внимателно наличната метеоролична информация, бяхме почти на път да се откажем от предвидения chase. Причината беше, че почти нито един от анализите на краткосрочните числени модели не се доближаваше до текущите условия. Комбинацията от редица неблагоприятни меторологични фактори означаше, че вертикалните потоци ще имат сериозни проблеми с пробиването на стабилния слой. След кратка обедна почивка, все пак взехме решението да атакуваме сухата линия на запад от Oklahoma city, където слънцето успя да пробие облачното покритие и да повиши температурите до над 27°С. Към този момент бяхме напълно отписали района на югоизточен Канзас - районът с най-висок риск от екстремно време според SPC. Развитието на деня ни подсказа, че сме на прав път. Малко след 6 pm местно време вече бяхме в обсега на суперклетка, отбелязана като tornado-warned. Последният термин се използва често от националните метеорологични служби на САЩ и обозначава тези суперклетки, които потенциално могат да образуват торнада. При влизането ни в червената зона веднага бях известен с текстово съобщение за наближаващата опасност. 

Равният терен ни даде изключителната възможност да проследим цялото развитие на приближаващата буря. Аз лично успях да направя снимки на няколко фуниевидни облака . 

 

Суперклетката започна да се разпада малко след залез слънце. Сметнахме, че е най-удачно да не рискуваме с преследването на една от по-северните суперклетки заради липсата на дневна светлина. В същото време английските ми приятели пътуваха някъде из югоизточните части на Канзас без да имат особен късмет със своя chase…

Благодарение на натрупания опит от първите два storm chase-a успях да стигна до извода, че успешното преследване на бури се състои от два много важни аспекта:

Работа в екип

Комуникацията по време на най-екстремните моменти  от един chase е критична за вземане на правилни и в същото време максимално оптимални решения. Даването на точни, кратки и ясни напътствия на шофьора не е лесна задача за неопитни преследвачи като нас. Една от най-големите ни пречки беше преодоляването на голямата вътрешна емоция, свързана със заобикалящите ни природни гледки. В колата се чуваха множество противоричащи си коментари, отнасящи се до развитието на метеорологичната обстановка. За съжаление бяхме доста далече от координацията, която моите американски колеги показаха по време на втория ми chase. С течение на времето обаче нещата се подобриха значително, а с това - и последващите успехи.

 Постоянна информация за метеорологичната обстановка и състоянието на пътищата:

Както споменах и по-рано, мобилната мрежа в слабо заселените райони на Оклахома и Тексас може да се окаже сериозен проблем. Първият ни chase беше отличен пример за това. Макар и да не сблъскахме с нещо по-сериозно, липсата на радарна информация при приближаването ни към добре изразен шелфов облак, се оказа доста проблематична. Не само че нямахме идея, каква е силата на вятъра, но също така не бяхме напълно убедени дали облакът не крие градушка зад себе си. Небето беше придобило типичния за този валеж туркоазен цвят, а ние трябваше да вземем бързо решение накъде да поемем, за да избегнем евентуални щети върху предното стъкло на колата. За наше щастие срещнахме група storm chaser-и по пътя, които ни дадоха актуална информация за времето. Благодарение на тях се разминахме само със силен дъжд и силно намалена видимост.

           

След като се допитахме до по-опитните преследвачи на бури и английските ни колеги от по-горния курс, относно използваната от тях техника, всички се съгласихме единодушно, че ще е разумно да закупим mi-fi рутер. Той ни даваше пълно покритие в почти всяка една точка на Оклахома и най-вече Канзас - щатът с най-голяма нужда от това. Устройството се оказа доста полезно в последващите ни пътешствия.

  

Най-запомнящите се моменти

           

С идването на април сезонът на бурите навлизаше в своя пик, а очакванията ни за екстремни бури ставаха все по-големи. Стресът от наближаващите изпити означаваше, че не можех да си позволява лукса да преследвам по-слабите условия. Ограниченото време ме мотивираше да работя още по-усилено, за да мога да се отдам напълно на дните, в които си заслужаваше да се преследва. В тази част на статията бих искал да покажа най-впечатляващите гледки, на които станах свидетел до края на престоя си в Оклахома.

16.04.2015 - Texas Panhandle

Първият ми истински chase се състоя на 16 април. На този ден имах една единствена лекция по Асимилация на данни, която свършваше в 1:45 pm. Непосредствено след нея се срещнах с двама от колегите ми, които също пожелаха да преследват бури през този ден. Времето беше идеално за развитие на мощни гръмотевични бури - горещо и влажно, с разкъсани Cumulus humulis, които бяха силно наклонени в направлението на височинния поток заради големия срез на вятъра. Целта ни беше да стигнем до северозападните части на Тексас - в близост до границата, разделяща влажния въздух на изток и сухия въздух на запад. Около 4-5 pm местно време започна първото по-забележимо развитие на изолирани суперклетки. Две от тях бяха вече добре изразени на радара. 

Разположението на бурите ни накара да се насочим към по-южната, тъй като мезоциклонът и имаше неограничен достъп до влагата, постъпваща от Мексиканския залив. Към този момент и двете суперклетки се придвижваха с все по-източно направление - ясен признак за продължаващото им развитие. След навлизането ни в Тексас по историческия Route 66, видяхме първите по-сериозни конвективни структури. 

И не след дълго последва нещо, на което не можeхме да повярваме преди да видим тази снимка. 

Това беше изглед към първото ми торнадо за сезона. Бледо на фона на тъмните валежни завеси, криещи се зад него, то беше израз на една сбъдната детска мечта. Удовлетворени от видяното и заредени с много положителни емоции, продължихме по пътя, тъй като натовареният магистрален трафик не ни позволяваше да спрем.

McLean, малко градче в Тексас, ни посрещна с още една удивителна гледка. Стояхме на броени метри от “стенен” облак, който, освен че имаше доста необикновена форма, се придвижваше и бързо към нас. 

При вида на образуванието за първи път изпитах истински страх от това, на което майката природа е способна. Силно уплашени от възможното образуване на торнадо, групата ни реши да поеме в обратна посока. След внимателен анализ на последните радарни изображения в продължение на 20-30 минути, се прицелихме отново към същата бурята. 

Отправяйки поглед към небето, видяхме как целият облак се въртеше в посока, противоположна на часовниковата стрелка. 

Бяхме много близко до невероятно големия мезоциклон на суперклетката. Основната му циркулация се намираше в по-високите части на облака, което означаваше, че вероятността да видя второто си торнадо за сезона беше доста малка. Малко преди да се оттеглим на по-сигурно място, видяхме една доста сериозна мълния, която доведе до пожар в близкото поле и създаде работа на местните пожарникари.

С идването на нощта се отправихме обратно към Оклахома. Пътуването ни обаче беше за кратко прекъснато при зареждането на бензин в един Shel, намиращ се в Sayre. Като гръм от ясно небе зазвучаха препупредителните сирени, сигнализиращи за опасност от торнадо. Персоналът на бензиностанцията, опасявайки се за собствения си живот, се изнесе бързо-бързо от сградата, без да ни помогне с плащането на сметката. Благодарение на указанията на една жена, ние поехме към най-близкия подслон и изчакахме отминаването на опасността. Към този момент мезоциклонът на тази суперклетка мина буквално над главите ни. 

По време на епизодичните светкавици, успях да заснема понижението в основата на облака. 

Въпреки че бяхме почти на път да влезем в скривалището, метеорологичните условия останаха относително спокойни, което ни даде възможност да наблюдаваме ситуацията на открито. След спирането на сирените се върнахме обратно на магистралата и потеглихме към Норман.

22.04.2015 - Northwest Texas

Рано вечерта на 21 април прогнозите на SPC не вещаеха нищо повече от Marginal риск в обширна зона, простираща се на север от Norman. 

Този риск е един от най-слабите и затова очакванията ни не бяха големи.  Но още в сутрешните си обновления прогнозите на центъра се смениха на 180 градуса. Метеоролозите оградиха зона с Enhanced риск на юг от границата между Оклахома и Тексас. 

Тук е мястото да подчертая, че такива бързи промени в прогнозите на SPC не са нещо, което срещам за първи път, и само подсказват за трудностите, свързани с правилното прогнозиране на конвективни явления. Но нека да се върна към описанието на обстановката от този ден. По-долу се вижда фронталния анализ на NOAA (National Oceanographic and Atmospheric Administration) от 22/04/2015, 21 UTC. 

Мястото, където “сухата” линия (с оранжев цвят и незапълнени полу окръжности) се пресичаше със студения фронт от север, обещаваше да донесе подобаващата следобедна динамика и затова всички се съгласихме да се отправим в тази посока. Решението ни определено беше възнаградено в късните следобедни часове, когато на радара се появи ясно изразена супереклетка. 

Южно от Silverstone вече бяхме под влиянието на бързо развиващата се буря. Първото нещо, което ни впечатли, беше огромното количество прах, вливащо се в циркулацията на облака. 

На няколко пъти се отбихме встрани от пътя, за да направим снимки, но престоят ни беше доста кратък заради проникващия в колата пясък.

След около половин час нещата станаха все по-интересни. Югозападно от тази суперклетка започна бързото развитие на втора суперклетка - значително по-малка от първата. Няколко фуниевидни облака направиха опит да прерастнат в нещо по-голямо, но усилията им не бяха възнаградени. 

Всичко това се случваше на фона на оранжевите нюанси в небето, обагрени от залязващото слънце. Придвижването от една точка до друга по пътя беше чисто предизвикателство. Професионални chaser-и, любители на времето и микробуси, пълни с така наречените от мен “tornado tourists”, се бяха струпали, за да наблюдават бурята. Но имаше и защо! Структурата на облаците от тази втора суперклетка беше рядко явление. 

 

На последните две снимки се вижда краткотрайното торнадо, потвърдено от очевидци. След появата му като че ли нямаше начин нещата да се развият по по-добър начин. Станахме свидетели уникално и рядко срещано явление, което се запеча завинаги в съзнанието ни. Малко по-късно в социалните мрежи прочетох коментари от опитни преследвачи на бури, които споделиха, че суперклетката е имала една от най-забележителните структури, които са наблюдавали в своята кариера. За мене беше чест да присъствам на това уникално природно творение и да мога да го споделя с вас в тази статия. По-долу прикачвам още няколко снимки, направени преди настъпването на пълен мрак. 

Едно от най-запомнящите се явления, свързани с нашата буря, беше добре изразеният и поривист фронт. Студеният вятър успя да изстуди приземния въздух с близо 10°С буквално в рамките на няколко минути. До края на деня ни чакаше доста път. За да го завършим подобаващо, решихме да се отправим към градоносните облаци близо до нас. Понеже някои от тях криеха опасност от торнадо, трябваше да подходим много предпазливо към ситуацията. Спирайки внимателно в аварийната лента на път #82, близо до Paducah, Texas, групата ни успя да изрови градови зърна с диаметър до 7 см.

Прибирането ни в Norman беше около 4 am - този chase определено би всички рекорди по отношение на най-късно завръщане у дома. Но липсата на сън си струваше - на следващия ден събитията от северозападен Тексас бяха основна тема на разговори в NWC, а ние определено имахме какво да споделим!

06.05.2015 - Norman

Няма по-добра комбинация от екстремно време и изпит на следващия ден. 6 май 2015 година ще бъде запомнен като може би един от най-натоварените дни в живота ми. Този ден започна много рано сутринта, защото на следващия ден ме очакваше най-тежкия изпит от цялата изпитна сесия. Зареден с много кафе и безплатни снаксове, любезно предоставени от библиотеката на NWC, аз се вглъбих дълбоко в бумагите по Планетарен граничен слой.  SPC беше издал само Slight риск за нашия район и бях почти сигурен, че нямаше да има нищо съществено до края на деня.

Синоптичната обстановка над нас се определяше от късовълново смущение, бързо преминаващо през северозападните части на Оклахома, и наличие на “суха” линия по западната граница на щата.

 

В дни като този, когато работата е на пълни обороти, обикновено имам склонноста да се разсейвам за кратко в интернет пространството, проверявайки новините по света или текущата метеорологична информация. Верен на принципите си, отворих последните радарни изображения и почти не повярвах на очите си! На запад от нас се беше формирала суперклетка, насочена право към нашия район. Часовникът на телефона ми показваше малко след 3 pm, а хората в NWC, много от които присъстваха на ежегодно провеждащите се “тестбети” по това време на годината, започнаха да обсъждат екстремното време с видима доза неспокойствие. Осъзнавайки, че оттук нататък ще бъде почти невъзможно да продължа с подготовката си за изпита, реших да включа най-близкия телевизор и да следя събитията отблизо. Метеоролозите по новините вече предупреждаваха населението за грозящата ги заплаха от голямо торнадо. 

Ситуацията бързо излизаше извън контрол. Регионалните метеорологични служби в Оклахома маркираха суперклетката като tornado-warned. Тя започна да придобива характерния “hook echo” в полето на радиолокационната отражаемост. 

Тогава аз, заедно с още няколко колеги, решихме да напуснем NWC с надеждата, че ще можем да преследваме зловещата буря. След като бях напълно сигурен, че торнадото се беше насочило право към Norman, звъннах на няколко познати, за да ги посъветвам да се отправят към най-близкия подслон. В същото време ние пътувахме на юг от Norman, за да останем южно от мезоциклона на бурята. Съгласихме се да спрем на малък хълм, близо до Goldsby. Въпреки невероятната гледка оттам, торнадото беше скрито в дъждовните завеси на суперклетката. А по радиото вече се чуваха множеството предупреждения за силата на явлението, грозящо опасност за живота на местното население. По думите на репортерите торнадото беше от типа “wedge”. В буквален превод на български това означава клин - тоест широчината на торнадото е сравнима с височината му. Внимателен анализ върху движението на мезомащабната циркулация ни подсказа, че е безопасно да се върнем обратно в Норман. Но опитът ни беше възпрепятстван от две полицейски коли, които блокираха трафика към града. Имаше и защо - пред очите ни се разкри умопомрачителна гледка към въртящото се чудовище. 

Като че ли невъзпрепятствана от нищо, силната циркулация на мезоциклона носеше тъмните облаци над нас с бясна скорост. Торнадото се беше запътило безпощадно към северните части на града! 

Всички трепетно следяхме всяко едно ново обновление на радара. Изглеждаше, че основната циркулация се беше устремила към близкото летище. И не след дълго установихме, че радарът там е повреден и не излъчва правилната информация. Веднага след като полицаите вдигнаха поставената по-рано блокада, се отправихме обратно към вече отслабващото торнадо. Ясно се виждаше как суперклетката беше доминирана от низходящите потоци в облака. Но заплахата за нашия район не беше напълно отминала - от запад приближаваха нови суперклетки. Връщайки се за кратко зареждане на мобилните устройства в общежитията ни, решихме да се прицелим в една от бурите, намираща се на няколко километра северозападно от Newcastle. 

От двете радарни изображения по-долу веднага ще забележите колко близо бяхме до мезоциклона на бурята. 

Малко преди да бъдем ударени от така наречения Rear Front Downdraft (RFD), който е сходен на поривистия фронт по отношение на съпровождащия го силен вятър и дъжд, направихме последни снимки на суперклетъчната буря и се отправихме обратно към Norman. В общежитията разбрахме, че изпитът по Замърсяване на въздуха, държан от няколко колеги, е бил спрян за кратко, вследствие на приближаващото торнадо. В същото време по новините се говореше за множеството поражения, причинени от екстремното време в следобедните часове. На следващия ден целият департамент по метеорология правеше задълбочен анализ на вече отминалата обстановка. Разбрах, че торнадото е минало на броени метри от къщите на двама мои професори, които са чули свистенето му от подземния етаж на къщите си. Няколко дни след събитията от 6 май експертите установиха, че торнадото, удрало Norman и Мoore, е било със сила EF1.

Тази обстановка определено беше кулминацията на всичките ми chase-ове до този момент. Никога няма да забравя ужаса, изписан по лицата на хората, които се надяваха, че няма да станат жертва на задалото се природно бедствие.

Краят на една необикновена година

Гореописаните ми приключения не бяха единствените през пролетта на 2015 година, но определено се открояваха на фона на останалите по-незначителни преследвания на бури. След края на изпината сесия аз и колегите от Рединг направихме едноседмичен chase в Тексас, който тогава попадаше в най-високите рискове за екстремно време. Този път обаче късметът не беше на наша страна. Повечето от дните минаха в напразно преследване на далечни суперклетки, които на всичкото отгоре бяха и High Precipitation (HP). Макар и да приближихме няколко tornado-warned бури, вихрите се бяха скрили в плътни дъждовни завеси. Може би най-голямото предизвикателство по пътя беше наводнението в Corsicana. В рамките на няколко часа в този град паднаха над 250 мм дъжд. Екстремното наводнение ни принуди да преспим в местен хотел, разполагащ с ограничено количество свободни места. А това си беше напълно нормално предвид необичайната ситуация!

           

Една умиращата суперклетка близо до Coleman на 13 май олицетворяше края на невероятната ми година в Оклахома. Но ярките лъчи на залязващото слънцето, осветяващи най-високите части на бурята, бяха символ на новите приключения, които ме очакваха след две години по време на докторантурата ми в щата на Sooner-ите.

Надявам се, че чрез този разказ сте станали поне малка част от незабравимите ми преживявания в Америка и сте научили интересни факти, свързани с бурите по тези земи. А за напред аз мога само да се надявам, че ще имам много нови метеорологични приключения, които да споделя с вас!